Levenhuk Blitz 70 PLUS Guia Del Usuario página 27

полето. Може да се добави моторизирано задвижване на ректасцензията за автоматично следене на
небесни обекти чрез противодействие на въртенето на Земята. Ако обектът е прекалено блед, може
да се наложи да използвате окръжности за настройка на екваториалната монтировка. Окръжностите
за настройка Ви позволяват да локализирате небесни обекти, чиито небесни координати са
определени от звездните карти.
Кръгът за настройка на ректасцензия на телескопа е разграфен в часове, от 1 до 24 с малки
междинни линии, представляващи стъпки от по 10 минути. Горната група числа се отнася за
наблюдения в Северното полукълбо, а числата под тях се отнасят за наблюдения в Южното
полукълбо.
Настройване (калибриране) на окръжността за настройка на ректасцензия: за да настроите Вашия
кръг на ректасцензия, първо трябва да намерите звезда с известни координати във Вашето зрително
поле. Добра би била звездата „Вега" от звездна величина 0,0 в съзвездието „Лира". От звездната
карта знаем, че координатата на ректасцензия на Вега е 18 ч. и 36 мин.
Разхлабете бутоните за застопоряване на ректасцензията и деклинацията върху монтировката
и регулирайте телескопа, така че Вега да се центрира в зрителното поле на окуляра. Затегнете
бутоните за фиксиране на ректасцензията и деклинацията, за да фиксирате монтировката на място.
Сега завъртете кръга за настройка на ректасцензия, докато показанието стане 18 ч. и 36 мин. Сега сте
готови да използвате окръжностите за настройка, за да откривате обекти в небето (фиг. 12).
Германската екваториална монтировка има регулировка, наричана понякога „клин", която накланя
полярната ос на монтировката така, че да бъде насочена към съответния небесен полюс (Северен
или Южен). Щом монтировката бъде полярно центрирана, тя трябва да се върти около полярната ос
само за да се запази обектът центриран. Не премествайте основата на монтировката и не променяйте
настройката на географската ширина. Монтировката вече е центрирана правилно за Вашето
географско положение (т.е. географска ширина), а всяко друго насочване на телескопа се извършва
чрез въртене на тръбата телескопа около полярната ос (ректасцензия) и оста на деклинация (фиг. 13).
Проблем за много начинаещи е осъзнаването на това, че полярно центрираната екваториална
монтировка действа като азимутална монтировка, която е центрирана по отношение на небесен
полюс. Клинът накланя монтировката на ъгъл, който е равен на географската ширина на
наблюдаващия, и затова той се върти около равнина, която е паралелна на небесния (и земния)
екватор. Това сега е „хоризонтът" му; но трябва да се помни, че част от новия хоризонт обикновено
се блокира от Земята. Движението по новия „азимут" се нарича ректасцензия (R.A.). Освен това
монтировката се върти на Север (+) и на Юг (−) от небесния екватор към небесните полюси. Този
плюс или минус „надморска височина" от небесния екватор се нарича деклинация (Dec.).
Сега помислете за насочване на телескопа към западния или източния хоризонт. Ако противотежестта
е насочена на север, телескопът може да се завърта от единия хоризонт до другия около оста на
деклинацията по дъга, която преминава през северния небесен полюс (всяка дъга на деклинация ще
преминава през северния небесен полюс, ако монтировката е полярно центрирана). Може да се види,
че ако оптичната тръба трябва да бъде насочена към обект на север или на юг от тази дъга, тя също
трябва да се завърти около оста на ректасцензия.
Насочването във всяка друга посока, различна от „север", изисква комбинация от позициите на
ректасцензия и деклинация.
Телескопите с дълги фокусни разстояния често имат „слепи петна", когато са насочени близо
до зенита, понеже краят на окуляра от оптичната тръба опира в краката на монтировката. За да
се избегне това, тръбата може внимателно да се плъзне леко нагоре в пръстеновидните скоби.
Това може да се извърши безопасно, понеже тръбата е насочена почти вертикално и поради това
преместването ѝ не пречи на баланса на деклинацията. Много е важно тръбата да се върне обратно в
балансираната позиция на деклинация, преди да се наблюдават други области на небето.
Друго нещо, което също може да бъде проблем, е това, че оптичната тръба често се върти така,
че окулярът, визьорът и бутоните за фокусиране застават в по-неудобни позиции. Диагоналното
огледало може да се върти, за да се регулира окулярът. За да регулирате позициите на визьора и
бутоните за фокусиране, разхлабете пръстените на тръбата, които задържат тръбата на телескопа, и
внимателно я завъртете. Правете това, когато възнамерявате да наблюдавате дадена област за малко,
понеже е неудобно да повтаряте това всеки път, когато отивате за кратко в нова област.
И накрая има няколко неща, които трябва да имате предвид, за да се чувствате удобно по време на
наблюдението. Първото е настройката на височината на монтировката над земята чрез регулиране
на краката на триножника. Трябва да имате предвид височината, на която искате да бъде Вашият
окуляр, и, ако е възможно, планирайте да седите на удобен стол или табуретка. Много дългите
оптични тръби трябва да бъдат монтирани по-високо, или ще се наложи да стоите клекнали или
легнали на земята, когато наблюдавате обекти близо до зенита. Късите оптични тръби обаче могат да
бъдат монтирани по-надолу, така че да има по-малко движение поради източници на вибрации, като
например вятър. Това е нещо, което трябва да бъде решено, преди да започнете полярно центриране
на монтировката.
27